Община Брегово

Председател на ОбС на БСП-Брегово: Аня Любомирова Ангелова

гр. Брегово 3790, ул. "Васил Левски" №4

Община Брегово е разположена в най–северозападната част на Република България, между бреговете на реките Тимок и Дунав. На запад граничи с Република Сърбия (чрез река Тимок и по суша), на север - с Република Румъния (чрез река Дунав), на изток, юг и югоизток – съответно с общините Ново село, Бойница и Видин.
На територията на общината функционира ГКПП Брегово, най-северната транспортна връзка между Република България и Република Сърбия, където е изграден и модерен Граничен инспекционен ветеринарен пункт, отговарящ на всички европейски изисквания за граничен контрол и инспекция на хранителни продукти от животински произход. ГКПП Брегово е по направление на второкласен път II 12 О.п. Видин - Иново - Брегово - граница Сърбия и свързва градовете Брегово и Неготин (Сърбия).
Релефът в общината е равнинен и полупланински в селата Косово, Делейна и Гъмзово.
Община Брегово е селски район, зависим от земеделието и животновъдството, като източник на заетост и доходи. Подходящите климатични условия и плодородните почви, благоприятстват развитието на хлебно и фуражно производство, лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство, овцевъдство и говедовъдство.
На територията на общината се разположени следните исторически местности: „Дортикум“ /римски кастел/ край с.Връв, разкопки от римско време край с.Балей, татарски кладенец край с.Куделин.

Населени места: 1 град – Брегово (център на общината); 9 села -  Балей,  Делейна,Гъмзово, Калина,  Косово,  Куделин, Ракитница, Тияновци,  Връв

Разпространението на социалистическите идеи в Брегово и околните села е свързано с имената на двама известни дейци на социалистическото движение Хаим Пизанти и Васил Мулетаров. В края на 1906г. с непосредственото участие на Хаим Пизанти, Васил Мулетаров, Милан Павлов, Бениамин Леви и бреговчанинът Станко Маринцъстев се поставя началото на БРСДП. Учредители и първи членове на бреговската партийна организация са Георги Шкьопов, Гога Вануцов, Иван Молов, Иван Джибров, Иларион Панов, Йон Удрев, Кирил Негрев, Марин Величков, Марин Сурчелов, Радо Маринцъстов, Станко Василов и Цано Оприков. За секретар е избран Станко Маринцъстов, който през 1911г. по икономически причини емигрира в Америка. Първото реално участие на Бреговската партийна организация като структура и авторитет в избори е в тези за ХVІ Обикновено народно събрание. След Първата световна война започва едно активизиране на партийната дейност и ако през 1918г. членовете са 24, то на следващата стават 52. Не е без значение, че през 1919г. Станко Маринцъстов се завръща в Брегово. На изборите за ХІХ Народно събрание 1920г. с активната работа на местната партийна организация от Видински окръг в Народното събрание отиват депутатите комунисти Тодор Павлов, Хаим Пизанти и Станко Маринцъстов. В годините 1920-1923г. бреговските комунисти винаги печелят по-голям брой места в селския общински съвет,  в 1922г. кметското място се заема от комуниста Милан Бишков. През същия период се изгражда и Младежкото комунистическо дружество (1921г.). След 9-то юнския фашистки преврат на 12.09.1923г. в Брегово са арестувани и приведени под силна охрана във Видин комунистите: Цано Д.Оприков – секретар на партийната организация, Станко Маринцъстов, Александър Митев, Ванчо Молов, Колчо Котарлицов, Марин Сурчелов, Петко Папушев и Стан Бодов. Обезглавяването на организацията без съмнение оказва смущение върху хода на подготовката на въстанието. Начело на цялата организация застава Георги Бондоков – офицер от запаса. На 22.09.1923г. пристига от Видин в помощ на революционния комитет Любен Порчелов. Разделени в три отряда въстаниците атакуват селото от три посоки. Превземат общината и пощата. Два пъти  неуспешно атакуват фашисткия пост. 23 септември се превръща в ден на насилие, издевателства и терор. Военни, цивилни и полицаи издевателстват над повече от 60 жени, деца и въстаници. Набиват кол през устата и хранопровода на Митран Чунгурушанов. Въстаниците се оттеглят към Макреш и Димово, но на 24.09. преследвана от войската групата се разпръсва. Част от тях емигрират в Югославия, други са заловени, бити и осъдени. В условията на вилнеещия терор партията преминава в дълбока нелегалност. Легализацията става през 1927г., когато се основава Работническата партия. По-добри условия за работа настъпват след 1930г. На изборите за общински съветници – февруари 1932г. Р.П. печели 6 места и управата се поема от кмет-комунист. През същата година се създава и РМС. След преврата на 19 май 1934г. партията и РМС легализират своята дейност чрез културно-просветни прояви на читалището. След 1938 година отново подем и активна дейност на млади и стари комунисти в единство. В началото на октомври 1942г. в Брегово е изграден и Отечествен фронт в състав Марин Сурчелов, Борис Попарданов, Александър Джибров, Тодор Динков, Мартин Ортев, Георги Цоев и Христо Пътов. На 09.септември 1944г. партията и РМС в Брегово, силни и боеспособни установяват народнодемократичната власт.