Юри Ценков, втори в листата на “БСП за България: Сега е време за устойчива социална и икономическа политика, а не да еврозона

05.07.2021г.

Юри Ценков е роден през 1984г. в гр. Видин. Средното си образование завършва в родния си град в гимназията с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков“.  Неговата работа е посветена на младите хора и тяхното развитие. Той е доктор по икономика и преподавател в УНСС. Вярва в силата на примера и споделянето на знания и умения, затова работи и по различни проекти свързани с това. Юри Ценков е втори в листата на „БСП за България“ в 5 МИР Видин. Потърсихме неговото експертно мнение по горещата икономическа тема в страната, от последните дни.

На 30 юни 2021 г. Координационният съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната прие проект на Национален план за въвеждане на еврото. Тепърва този план трябва да бъде стане публично достояние и тогава ще може да се анализира по-подробно. На този етап става ясно, че целева дата за въвеждане на еврото е 1 януари 2024 година и без преходен период. След въвеждане на еврото в рамките на месец левът и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средство. Превалутирането (обменът или заместването) на паричните единици ще стане по настоящия курс: 1.95583 лева за едно евро.

Появяват се различни мнения и спекулации по темата – гарантирана ли е сигурността за количеството на парите ни има ли място за паника?

С отстояването на този курс сигурността за количеството на парите ни се гарантира. Ако 31 декември 2023 разполагаме със 100 лева, следва на 1 януари 2024 да имаме приблизително 51.13 евро. Казвам приблизително, защото предстои да видим как ще стане закръгляването, ще има ли такси в банките и други подобни въпроси, когато се публикува планът.

Ще се влоши ли качеството на живот след приемане на еврото?

След като проблемът със сигурността за количеството на парите ни е решен остава друг много по-съществен проблем – покупателната им способност. Възможността да си купим определено количество стоки и услуги определя ценността на парите. Количеството заедно с покупателната способност на парите, с които разполагаме, определят качеството на живот, който водим. Именно тук възниква следващия проблем, пред който ще се изправят гражданите на България. Ще се влоши ли качеството на живот след приемане на еврото?

Много съществен проблем след приемане на еврото ще е задържането на цените. Какво ще стане с покупателната сила на вече превалутирания ни доход ако няма сериозен контрол върху ценообразуването? Това важи с особена сила за хората с най-ниски доходи.

Къде е опасността? В стоките с ниска пазарна стойност – едно кисело мляко, един хляб и други подобни. Какво ще се случи със стоките на цена между 1 и 2 лева? Дали няма повечето да повишат цената си на около 1 евро? Какво ще се случи със стоките на цена под 1 лев? Как тяхната цена ще бъде определена от търговците?

Според публикуваните съобщения на сайтовете на БНБ и Министерство на финансите, в плана за въвеждане на еврото ще има „правила за преизчисляване на цените и други стойности”. Когато този план се публикува ще бъдем запознати в подробности, но каквито и да са тези правила, икономиката ни е свободна и правителството има ограничени механизми за влияние върху ценообразуването от страна на търговците.

България е страната с най-ниски доходи в ЕС и разликата е драстична. Приемането на еврото без сериозна социална политика за повишаване на доходите допълнително ще засегне най-уязвимите групи – младите хора и възрастните.  

Не казвам, че България не трябва да се присъедини към еврозоната, но на този етап приоритетът следва да е качеството на живот на хората и устойчивото икономическо развитие на страната. Ползите, които ще получим от влизането в еврозоната до голяма степен се припокриват от ползите от валутния борд. Има голяма вероятност от този ход да останат повече негативи, особено в краткосрочен план. Тези негативи допълнително ще се проявят в резултат от това, че за страните от ЕС сме най-бедната и корумпирана държава.

Сега е време е за устойчива социална и икономическа политика, каквато е предизборната платформата на „БСП за България“. Провеждането на тази политика ще позволи на България достойно да се присъедини към еврозоната като важен стратегически партньор.