Михаил Миков във Фейсбук: Солидарността между хората няма цвят и не е подвластна на политиката

Солидарността, която днес е дефицитна, е принципът на доброволческия подвиг

„Вече 15 години всяка втора събота от месец септември отбелязваме Световния ден на първата помощ. Това е денят, в който всички ние се отблагодаряваме на доброволците на Червения кръст и Червения полумесец по цял свят за помощта, всеотдайността и хуманното отношение. Благодарни сме още затова, че отдават своите усилия, време и труд, за да защитават човешкия живот и здраве, за да помагат на млади и стари, за да облекчават болките на всички страдащи, за да изразят своето уважение към човешкото достойнство”. Това написа председателят на НС на БСП Михаил Миков във Фейсбук по случай Световния ден на първата помощ.

Той добавя, че солидарността, която днес е дефицитна, е принципът на доброволческия подвиг. „Солидарността между хората няма цвят и не е подвластна на политиката. И няма ПР, който да може да замести естествения стремеж на хората да са солидарни и да се подкрепят”, пише още лидерът на социалистите.

По думите му обаче, солидарността между хората не може да служи като оправдание на държавата да абдикира от цели области на обществения живот, като прехвърля своите задължения върху обществото, което да се справя, вместо нея, включително с усилията и труда на доброволците. Миков е категоричен, че е недопустимо  да продължи отстъплението на държавата от системата на здравеопазването. „Не може правителството да отказва достъп до системата на здравеопазване на стотици хиляди бедни "социално незначими" болни хора, а министърът да постанови, че линейки няма да посещават определени по-бедни части на България”, заявява още той.    Социалистът е категоричен, че не може правителството да замрази социални плащания и да не осигури достойни пенсии, като разчита на доброволческата солидарност в социалния патронаж за облекчаване на живота на нашите майки и бащи.

„Ние дължим много на доброволците и тяхната тиха саможертва. Но не трябва да допускаме държавата ни да ни превърне по принуда в доброволци, които ежедневно се борят за своето и на близките си оцеляване”, добавя социалистът. Той им пожелава да бъдат солидарни, доброволци, но да не забравят, че държавата също дължи на всички  минимални стандарти на грижа, от които хората няма да се откажат с лека ръка!

Целият  текст на обръщението:

Вече 15 години всяка втора събота от месец септември отбелязваме Световния ден на първата помощ. Това е денят, в който всички ние се отблагодаряваме на доброволците на Червения кръст и Червения полумесец по цял свят за помощта, всеотдайността и хуманното отношение. Благодарни сме още затова, че отдават своите усилия, време и труд, за да защитават човешкия живот и здраве, за да помагат на млади и стари, за да облекчават болките на всички страдащи, за да изразят своето уважение към човешкото достойнство.

 Солидарността, която днес е дефицитна, е принципът на доброволческия подвиг. Това е същата онази солидарност, с която бе съградена България след Втората  световна война. Която днес мнозина неглижират и отричат, но едновременно с това се вайкат, че я няма. Солидарността между хората няма цвят и не е подвластна на политиката. И няма ПР, който да може да замести естествения стремеж на хората да са солидарни и да се подкрепят.

Но солидарността между хората не може да служи като оправдание на държавата да абдикира от цели области на обществения живот, като прехвърля своите задължения върху обществото, което да се справя, вместо нея, включително с усилията и труда на доброволците.

Недопустимо е да продължи отстъплението на държавата от системата на здравеопазването. Не може правителството да отказва достъп до системата на здравеопазване на стотици хиляди бедни "социално незначими " болни хора, а министърът да постанови, че линейки няма да посещават определени по-бедни части на България. Не може да се приватизират и сливат болници по начин, който оставя отворени много въпроси: Ще доведе ли обединението на различни лечебни заведения до по-добро здравно обслужване? Дали не се цели закриване на болници, за да се приватизират? Ще има ли къде човекът в малкия град да се лекува? Няма ли възрастните хора от отдалечените и трудно достъпни села да останат изключени от здравните услуги?

Не може правителството да замрази социални плащания и да не осигури достойни пенсии, като разчита на доброволческата солидарност в социалния патронаж за облекчаване на живота на нашите майки и бащи.

Ние дължим много на доброволците и тяхната тиха саможертва. Но не трябва да допускаме държавата ни да ни превърне по принуда в доброволци, които ежедневно се борят за своето и на близките си оцеляване. Бъдете солидарни, бъдете доброволци, но не забравяйте, че държавата също дължи на всички нас минимални стандарти на грижа, от които ние няма да се откажем с лека ръка!