Млади социалисти поднесоха венец от името на Михаил Миков пред мавзолея на Антим Първи във Видин

Дек 01, 2015 ВИДИН Новини БСП 0 923

На 1 декември 2015 година се навършват 127 години от кончината на Екзарх Антим Първи Български

Млади социалисти от Видин поднесоха венец от името на  председателя на НС на БСП Михаил Миков пред мавзолея на първия български екзарх Антим Първи митрополит Видински и председател на Учредителното народно събрание и на Първото Велико  народно събрание.

Представителите на Младежкото обединение  и общински съветници от БСП се включиха във възпоменателната церемония по повод 127-годишнината от кончината на Екзарха, който умира на 1 декември 1888 г. във Видин и саркофагът с тялото му е положен в мавзолея в двора на Видинската митрополия.

В навечерието на годишнината групата общински съветници на БСП призова с декларация в Общинския съвет кмета, общинските съветници и гражданите да почетат паметта на един от най-достойните защитници на свободата и независимостта на България.

 

Пълен текст на декларацията:

„На 1 декември 2015 година се навършват 127 години от кончината на Екзарх Антим Първи Български - първият и многозаслужил български екзарх (от 1872), виден политик и общественик, останал в историята най-вече като борец за независимостта на Българската църква и за засилване на нейната роля като обединител на народа. Антим I е председател на Учредителното и на Първото Велико народно събрание, приело първата българска конституция.

В българската история има личности, които остават вечни, благодарение на делата си. Най-важното е да вземем сила от този исторически спомен за бъдещето, от духа, от делото, от всичко, което Антим Първи е направил за независимостта на българската църква и за възстановяването на българската държава. Той е един от строителите на съвременна България и неговите думи никога няма да бъдат забравени -"Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!"

Не всяко време ражда велики личности. Има времена, в които историческите личности са кът, а съвремието, в което живеем е едно от тях, за това нашето съвремие се нуждае от личности като Екзарх Антим Първи. Той е образ, символ на единението в националното съзнание на българите. Единение, което ни е толкова необходимо и днес. Неговото себеотрицание и жертвоготовност за народа, които са го водили в стремежите му, трябва да учат и нас, които днес водим нашия град.

Антим Първи не е роден тук, но е оставил ясна диря във Видин. Диря, която трябва да помним и да следваме.

По време на Сръбско-българската война от 1885 година и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим Първи да потърси убежище на левия бряг на р. Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите: "Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска". Какво по-силно доказателство за здравата връзка с народа и гражданите на Видин.

Антим Първи оставя цялото си имане на видинските граждани. На града, с който свързва последните години от живота си след заточението в Анкара. На него дължим Зеленото училище, а тук сред нас има възпитаници на Математическата гимназия, тичали по коридорите на тази сграда, понякога без да си даваме сметка за жизнения път и дарението на Великия българин.”