За нас
Щастливо обстоятелство е идването в гр.Видин през 1887г. на родоначалника на научния социализъм и създателят на марксистката партия в България – Димитър Благоев. Той пръв разпространява социалистическите идеи като непрекъснато разширява тяхната пропаганда. Идеите на социализма привличат все по-голям брой интелигенти и работници от Видин. Появяват се и първите социалисти: Гаврил Георгиев, Тодор Петров, Иван Генов.
През м.февруари 1893г. Гаврил Георгиев основава първата социалистическа дружинка във Видин, в която влизат Тодор Петров, Иван Генов, Еньо Марковски, Цано Вълчев, Младен Киров и др.
По настояване на Димитър Благоев в началото на април 1893г. дружината установява постоянни организационни идейни връзки с Генералния съвет на БСДП. През юни 1893г. във Видин се образува втора социалистическа дружинка.
Отчитайки дейността на създателя на Видинската партийна организация първият конгрес на БРСДП (3-7 юли 1894г.) избира Гаврил Георгиев за секретар на ЦК на БРСДП.
През юли 1898г. Тодор Петров, Давид Пасов, Аврам Барух, Трифон Марков, Цано Вълчев, Илия и Никола Арсови, Яко Левиев, Челеби Пизанти, Вълчо Курийков, Хаим Юда Пизанти, Флоро Игнатов, Ванко и Стан Първулови и др. ученици, учители, работници се обособяват в партийна организация, съгласно Решението на ІV конгрес на БРСДП (юли 1897г.), чието ръководство поема Тодор Петров.
В изборите за ХІІ-то обикновено Народно събрание през 1902г. Видинската партийна организация издига кандидатурите на Димитър Благоев, Георги Кирков и други партийни ръководители.
Видинската партийна организация бързо печели симпатиите на трудещите се. Разпространението на социалистическите идеи е съпроводено с изключителни трудности, но резултатите не закъсняват. Учредени са работническо просветно дружество, вечерно работническо училище. През август 1899г. партийната организация създава първия синдикат във Видин – на печатарските работници, който скоро организира и поема ръководството на стачката на печатарските работници. След него тя основава шивашки, обущарски, железаро-дърводелски синдикат, синдикат на работниците на кея и смесен синдикат.
На всички конгреси на партията по това време, видинските социалисти са представени от свои делегати – Тодор Петров, Иван Чонос, Илия Дечев и др.
В периода на разцеплението на социалистическото движение през 1903г. мнозинството от видинските социалисти се определя на страната на Димитър Благоев.
В навечерието на войните, в годините на Първата световна война и следвоенния период Видинската партийна организация разширява своя обхват и дейност.
След първия конгрес на БКП(т.с.) от май 1919г. се изгражда Окръжен комитет на партията със секретар Тодор Петров. Създава се клуб „Искра”, който става средище на богата и разнообразна политическа просветна и културно-масова работа. Тук говорят Георги Кирков и Георги Димитров. Започва да излиза вестник „Болшевишки глас” известен под името „Дунавски работник” с главен редактор Илия Дечев.
Влиянието на партията се разширява и с изграждането на Младежко комунистическо дружество „Спартак” със секретар Крум Бъчваров и женска комунистическа група с ръководител Султана Пизанти.
Голям успех на окръжната партийна организация през 1919г. е изпращането на четирима депутати с листата на БКП (т.с.) от Видин – Тодор Петров, Хаим Пизанти, Крум Пастърмаджиев и Куно Бакърджиев.
Добри резултати получава организацията и на общинските избори през декември 1919г., когато шестима комунисти стават общински съветници.
През 1920-1923г. видинската организация израства и укрепва, става инициатор и ръководител на борбите на трудещите се за защита на непосредствените им интереси и за подобряване на тяхното положение. Тя успешно мобилизира своите членове, сплотява връзките си със симпатизанти, съмишленици и демократично мислещите слоеве на населението.
На сериозно изпитание е подложена партията след деветоюнския преврат 1923г. В края на м. юли същата година Окръжния комитет приема резолюция, в която критикува неутралната тактика на ЦК и се настоява за курс на въоръжено въстание в единен фронт със Земеделския съюз. Извършва се усилена подготовка на въстанието във Видинския край. То не успява да избухне във Видин, но приема масов характер в околните селища. В много райони на окръга въстаниците водят истински сражения с военните и полицейски части.
Поражението на въстанието е съпроводено с жестока разправа, не само с участниците, но и с техните семейства, с техните близки. Без съд и присъда загиват десетки комунисти и антифашисти, стотици емигрират в Югославия и Съветския съюз, за да се спасят от смъртта. Нанесен е тежък удар на Видинската партийна организация. Последвалите години са изключително трудни за комунистите от Видинския край.
След възприемането на новия курс на борба на БКП (т.с.) на 1 май 1927г. е създадена организация на работническата партия със секретар Стефан Тайферов.
През 1930г. в града възниква и младежко работническо дружество с ръководител Цоло Каменов. Във Видинската гимназия оживена дейност развиват младежите ремсисти Живко Живков, Борис Павлов, Петър Ковачев, Гено Петков и др.
Чрез своите легални организации Видинският партиен комитет разширява идейното си влияние сред масите и своевременно откликва на по-важните политически събития.
На 19 май 1934г. е извършен държавен преврат. Премахнати са и без друго силно орязаните буржоазнодемократични свободи. Сравнително бързо БКП възприема идеята за изграждането на единен пролетарски широк народен фронт. За Видинската партийна организация настъпва период на усилена работа, всестранна и многопосочна политическа дейност.
Есента на 1939г. идва с най-голямото бедствие на земята – Втората световна война.Авангардната, организираща и вдъхновяваща роля в антифашистката съпротива е на комунистите. В изключително сложните условия на 1941-1944г. Видинската партийна организация става инициатор и поема ръководството на въоръжената борба във Видинский край. В края на лятото на 1941г. преминали в нелегалност дейци създават партизанска чета с командир Живко Пуев, която по-късно прераства в отряд „Георги Бенковски”. Подпомаган от много ятаци и помощници отрядът води смела, неравна и героична борба. В тази борба партийната организация дава свидни жертви. На бесилото увисват секретарите на ОК на РМС Мико Нинов и Боян Чонос, в партизански битки загиват Живко Пуев, Асен Балкански, Коста Йорданов. В сраженията на партизанския отряд през м.януари 1944г. са избити 17 антифашисти.
В продължение на десетилетия Видинската партийна организация е начело на борбата за социална правда и свобода, неразделна част от общата борба на българския народ, на европейските народи срещу фашизма. Тя даде жертви, които с кръвта си защитиха честа на родината ни, за което свеждаме глави в знак на признателност.
9 септември 1944г. е началото на нов етап от историята на партийната организация. Това е времето, през което под нейно ръководство, с ентусиазма и себеотрицанието на хилядите нейни членове Видинския край бе превърнат в модерен, икономически проспериращ и богат духовно край. Гордост за Видин бяха високите постижения в земеделието, чието производство се реализираше и в най-претенциозните и взискателни европейски държави.
През тези 45 години Видинската партийна организация доказа, че има потенциала и кадрите, за да се промени до неузнаваемост Видинския край, да се построят толкова много и такива високотехнологични предприятия, обществени сгради и жилищни комплекси, инфраструктура, здравеопазване и образование, отговарящо на нуждите и изискванията на хората. Видин имаше спорт и своите спортисти – гордост за града, Видин имаше своите културни институти и богат културен живот.
Това бе до 1989г. Отново за партийната организация настъпиха трудни години. Промените в общественоикономическия и политическия живот дадоха отражение в структурата, количеството и състава на Видинската партийна организация. Въпреки всичко, в условията на политически плурализъм и възникналите нови политически партии, тя остана най-голямата и най-влиятелна партийна организация. Като част от БСП в България тя премина през превратностите на прехода, през успехи и неуспехи, болка и разочарование, радост и самочувствие от постигнати победи. Радостен е фактът, че в редовете на Видинската организация идват все повече млади хора, образовани и интелигентни.
Загинали антифашисти
Ангел Петков Илиев р.1894г./ 25.04.1925г. край Види
Атанас Миков Жилнов р.1895г./ 25.04.1925г. край Видин
Боян Иванов Чонос р.1921г./ 13.10.1943г. Видин
Георги Петров (Пророка) р.1882г./ 27.09.1923г. Арчар
Георги Младенов Жиланов р.1905г./ 04.09.1925г. при с.Градец
Герго Божинов Живков р.1920г./ 13.07.1943г. София
Димо Стефанов Попов р.1897г./ 21.01.1928г. Видин
Жак Йоси Дуеняс р.1914г./ 20.06.1944г. Франция
Жак Раймонд Коен р.1925г./ 23.10.1943г. Видин
Живко Вълчев Наков р.1892г.8 23.09.1923г. при Арчар
Иван Йорд. Хаджийончев р.1891г./ 10.05.1925г. Видин
Иван Тодоров Шипотов р.1889г./ 02.08.1929г. Югославия
Крум Флоров Беков р.1921г./ 10.01.1944г. Кавала, Гърция
Крум Флоров Беков р.1921г./ 10.01.1944г. Кавала, Гърция
Марин Димитров Цухлев р.1892г./ 02.12.1919г. Киев, Украйна
Радослав Георгиев Попов р.1896г./ 25.04.1925г. край Видин
Стефан Митев Нинов р.1902г./ 1929г. Видин
Султана Исакова Пизанти р.1885г./ 1942г. Ленинград
Тодор Иванов Гълбов р.1893г./ 1937г. Испания
Хаим Юда Пизанти р.1879г./ 1938г. СССР
Христо Костов Каменов р.1879г./ 27.09.1923г. гара Макреш
Политически емигранти
Ангел Хаджийончев р.1888г. Югославия
Иван Костов Чонос р.1885г. Гърция, СССР
Иван Тодоров Шипотов р.1889г. Югославия
Олга Дечева Югославия, СССР
Панайот Костов Каменов р.1888г. Югославия
Ренета Хаим Пизанти Югославия, СССР
Роза Хаим Пизанти Югославия, СССР
Стефан Светозаров р.1888г. Югославия
Султана Исакова Пизанти р.1885г. Югослвия, СССР
Тодор Иванов Гълъбов р.1893г. Югославия
Хаим Юда Пизанти р.1879г. Югославия, СССР
Цена Петкова Чонос р.1896г. Гърция, СССР
Участници в Испанската гражданска война (1936-1939г.)
Ангел Александров Петков р.1909г.
Борис Александров Петков
Илия Вълчев Христов
Коста Гърков Атанасов
Коста Гърков Атанасов р.1903г.
Тодор Иванов Гълъбов р.1893г.
Списък на партизани
Боян Иванов Чонос (Богомил) р.1921г.
Кирил Георгиев Марков (Златан) р.1918г.
Стефан Ангелов (Тево) р.1921г.
Политически затворници
Боян Иванов Чонос р.1921г. на смърт
Васил Славчев Перчински р.1924г. 15 год.
Васил Иванов Стефанов р.1908г. 15 год.
Вълчо Николов Петров р.1891г. 1 год.
Георги Димитров Николов р.1920г. 15 год.
Георги Стоянов Илиев р.1917г. 15 год.
Жак Раймонд Коен р.1925г. 5 год.
Иван Иванов Недялков р.1922г. 10 год.
Илия Иванов Донов р.1897г. до живот
Илия Иванов Стойков р.1904г. до живот
Йосиф Соломон Арие р.1925г. 5 год.
Лозан Николов Порчелов р.1921г. 15 год.
Любен Николов Тошев р.1921г. 1,5 год.
Любен Славчев Перчински р.1922г. 15 год.
Марин Костов Георгиев р.1919г. 15 год.
Марко Леон Лиджи р.1916г. 10 год.
Никола Жеков Марковски р.1924г. 1,5 год.
Нисим Моисей Кохенов р.1922г. 15 год.
Паскал Тодоров Лилков р.1923г. 10 год.
Стефан Евтимов Друмев р.1885г. 6 год.
Стефан Митев Нинов р.1904г. 1 год.
Тодор Маринов Тодоров р.1918г. 15,5 год.
Цветан Иванов Иванов р.1920г. до живот
Интернирани
Ангел Иванов Иванов р.1923г. Еникьой
Иван Костов Чонос р.1885г. Еникьой
Лозан Николов Порчелов р.1899г. Еникьой
Панайот Костов Каменов р.1888г. Еникьой
Тодор Савов Вълчев р.1899г. Еникьой