Община Кула

Председател на ОбС на БСП-Кула: Николай Цанков Ненов

гр. Кула 3800, ул. Възраждане" №62

Община Кула се намира в северозападната част на страната, област Видин. Територията й обхваща части от Дунавската равнина и крайните западни разклонения на Стара планина.
Релефът е хълмисто-равнинен, слабо наклонен на север и североизток и прорязан от дерета и речните долини на реките Тополовец и Чичилска. На юг и югоизток следват хълмистите вериги на Предбалкана с височина от 300 – 500 метра.
Община Кула граничи с общините: Видин, Макреш, Грамада, Бойница и Зайчар / Република Сърбия/.
В общината функционира ГКПП „Връшка чука” по направление на второкласен път II14 О.п. Видин - Кула - Връшка чука - граница Сърбия . Разстоянието от граничния преход до сръбския град Зайчар е 11 км.
Приоритетни отрасли в развитието на общината са селското стопанство, преработваща промишленост, занаятчийството.
Селското стопанство е традиционен отрасъл за община Кула. Съществуващите почвено-климатични и трудови ресурси са благоприятни за неговото развитие. Общата земеделска площ е 216 141 дка, от които обработваемата земя е 191 453 дка. На територията на общината има 59 015 дка горски фонд, предимно широколистни гори.
Наличието на големи изкуствени водни басейни /5 зарибени язовира/ в общината и голямо дивечово разнообразие са предпоставки за развитие на ловно-рибарския туризъм.
На територията на общината е разположен, обявения за защитена местност, природен резерват „Връшка чука” – ареал на редки и уникални растителни видове – Български ерантис, Томасиниев минзухар, Ничичево прозориче и др. Намира се в землището на с. Извор махала и обхваща площ от 67.6 ха.

На базата на съществуващите в общината културно-исторически и природни забележителности, сред приоритетите на общината е и развитието на културния туризъм, включително и трансграничен туристически обмен с Република Сърбия. В центъра на гр. Кула се намират руините на римската крепост „Кастра Мартис”, в съседство на която е уредена и музейна сбирка с експонати, открити при разкопките.
 
Населени места: 1 град – Кула (център на общината); 8 села – Чичил,  Големаново, Извор махала,  Коста Перчево, Полетковци,  Старопатица,  Тополовец, Цар-Петрово

Решенията на Бузлуджанския конгрес намират отзвук сред част от прогресивната интелигенция, която живее с революционните идеи на възрожденците и търси изход от тежкото положение на народа. Този отзвук не подминава и град Кула. В началото на 1895 година тук вече е изградена социалдемократическа група. Нейни учредители са: Стоян Иванов, Йордан Конов и братя Найденови. Класовата борба все повече се изостря и Х-я конгрес на БРСДП (т.с.) поставя въпроса пред партийните групи и организации да се развие систематична и планомерна агитация на социалистическото учение за пробуждане класовото самосъзнание на населението. В изпълнение на тази задача учителите тесни социалисти Петър Кънчев, Петър Младенов, Начо Райков, Йото Петров и др., все по-широко пропагандират марксистките идеи и програмата на партията. В изпълнение на тези указания през пролетта на 1919 година е изградена партийна организация. В нея влизат: Стоян Христов Чемширов, Петко Бръмбаров, Петко Нинов Стоевски, Драган Христов Чемширов, Климент Живков, Недялко Ненов, Борис Глишев, Аспарух Банчев, Димитър Епчийски, Петко Кръстев, Здравко Цанов, Вълчо Цачев, Петър Доков, Генчо Петров, Анто Миков, Цано Иванов Маздрака, Цано Стойков, Велко Стойков, Мильо Миков, Мико Ценов, Стамен Павлов, Иванчо Виденов, Андрей Антов, Андрей Вълчев и др. За секретар на организацията е избран Драган Чемширов, за касиер Петко Кръстев, а Контролна комисия Аспарух Банчев и Блажо Лилов. Усилията на партийната организация са насочени към изграждане на групи в селата Големаново, Бойница, Грамада и Макреш. Първият конгрес на партията, който се провежда в София от 25-27 май 1919 год. я преименува в БКП. След І световна война със завръщането на войниците от фронта партийната организация укрепва и активизира своята дейност. Скоро се създава партиен клуб в дома на Мико Цеков.През юни 1919 год. окръжният комитет на БКП със секретар Тодор Петров свиква околийски сбирки във Видин и Кула за изучаване решенията на І-я конгрес и за начина на тяхното приложение. Доказателство за нарастващото влияние на БКП в обществения живот на града са резултатите от парламентарните избори проведени на 17 август 1919год. За кандидатите на БКП са подадени 885 гласа, въпреки упражнявания натиск от страна на властта. Властта е озлобена от успехите и нарастващата популярност на партията и започва да преследва по различни начини нейните членове. Независимо от това всяка събота в клуба се провеждат организационни събрания и по един-два пъти публични. На тях са канени да говорят Петко Нинов Стоевски от Грамада, Илия Дечев, Иван Костов-Чонос, Хаим Пизанти, Асен и Крум Бъчварови и Тодор Петров. Заедно с това кулската партийна организация полага усилия за израстването на местни оратори като Недялко Ненов- Славния, Стоян Чемширов, Младен Генов Пецовски, Петър Панов Миков, Петър Велков Славнин. На конгреса през 1920 год. участват като делегати: Стоян Чемширов и Борис Глишев, а като гости Иван Кръстев и Аспарух Банчев.

През периода 1920-21 год. редовно се провеждат събрания и демонстрации против безработицата, данъчната политика на правителството, събират се продукти и средства за Съветска Русия. През март 1922 год. на изборите за общински съвети в Кулска околия за кандидатите на комунистическата партия са подадени 1045 гласа, което свидетелства за нарастналия авторитет и влияние на партията. Все по-голяма част от населението в Кула се убеждава, че единствено БКП защитава техните интереси и се бори в тяхно име. През юли 1922 год. в града се вдигат на стачка обущарските работници за увеличение на заплатите, която завършва с успех. През август 1923 год. партията поема курс към подготовка за антифашистко въстание. Членовете на партията в Кула вземат дейно участие и в това събитие. В местността “Поповчец” група от 30 човека заедно с Рачо Попов от Макреш, братя Бъчварови от Видин и от Кула Стоян Чемширов, Андрей Антов, Цано Маздраков, Въто Милев, Цано Стойков, Недялко Ненов и земеделеца Данко Иванов Бочков, чакат паролата за въстанието. Но поради това, че са слабо въоръжени, а в града е съсредоточена войска и полиция отряда временно се отказва от набелязания план. Едни от тях са арестувани, други емигрират в Сърбия, а трети минават в нелегалност. Въпреки жестокия терор, който следва след неуспеха на въстанието, партията не изгоря в пламъците на септемврийския пожар, а от пепелищата и незагасналите въгленчета, припламват нови огньове и Кулската партийна организация продължава да разпространява революционната марксистка литература и поддържа революционния дух на членовете си. Полагат се основите и на Работническия младежки съюз.

На 01.09.1939 год. започва Втората световна война. Окръжната организация на РМС активизира дейността си и я насочва към масовизиране и засилване на борбата срещу настъплението на фашизма. Укрепва дейността си и Кулската ремсова организация, чието ръководство е в състав: секретар Кирил Найденов и членове Велко Семков, Борис Пункин и Цанко Кунчев. Районната партийна организация  с ръководство: секретар Васил Живков и членове: Цано Стойков, Цано Маздраков, Тодор Спасов, Мильо Миков и Петър Флоров развива активна дейност, като се ръководи от указанията на ЦК на БКП. Широка и многостранна работа извършва и районната ремсова организация, около която се създава ядро от активни негови членове, между които са: Мико Янков, Гено Цанов, Цано Здравков, Иван Викяов, Невена Чульова, Недялко Глишев, Въто Жиков, Перо Стефанов, Генчо Виденов, Стоян Пункин, Стоян Каров, Марин Генчев, Станко Костов, Александър Генчев и др.

Из целия окръг властта предприема общо настъпление срещу революционните сили. Тя интернира в концлагери комунистически дейци и антифашисти като: Найден Пеков Найденов от гр.Кула, Тошо Дейнов от Грамада, Герго Бързашки и Тошо Младенов от Тошевци.

През 1942 год. международната обстановка се изменя. Партията призовава всички патриотични и антифашистки сили в страната да се сплотят в широк национален антифашистки фронт. В страната се разгръща партизанско движение. Есента на 1942 год. във Видинско действа партизанския отряд “Г.Бенковски”. Зачестяват акциите на комунистите и ремсистите, саботират се доставките на хитлеристите. В Кула са запалени тонове слама и сено, разпространяват се позиви и бюлетини, развива се широка устна агитация. В началото на 1943 год. властта интернира в концлагери: Васил Живков, Аспарух Банчев, Васил Миков и Цано Стойков. Въпреки това, останалите членове на партията и РМС продължават борбата- осигуряват храна и дрехи, укриват нелегални, държат връзка с отряда. При опит да се закупи оръжие става предателство и за кратко време в ареста попадат редица ремсисти и партийни членове от Бойница, Коста-Перчово, Старопатица, Големаново. Арестувани са: Мильо Миков, Стоян Каров, Цано Стойков, Анто Банов, Андрей Вълчев, Стойко Здравков, Цано Здравков, Йото Панчев, Иван Петков Данчев, Цанко Петков, Велко Миков, Мито Цанов, Цано Муйков, Начо Цанов, Александър Ганчев, Цеко Миланов и Милан Панталеев от Старопатица, Анто Стоянов от с.Шишманово, Цано Недков и Стоян Руснака от с.Цар Петрово, Пеко Рачов и Цоко Георгиев от Големаново. През януари 1944 год. настъпват тежки дни за отряда. В тези епични боеве “Бенковци” дават скъпи жертви. Загиват 17, от които: Гено Цанов от Кула, Коста и Перчо Йорданови от с.Коста Перчово и от с.Цар Петрово баща и син- Въто Мирчев и Йото Вътов, Станко Иванов и Стоян Лилов.

Дадените жертви и свирепия терор не парализират борбата, тя продължава до пълната победа на девети септември 1944 год. Населението от нашия край посреща с неописуемо въодушевление победата и в гр.Кула. Но радостта не е задълго. Тя е помрачена от нахлуването на германските войски в града. Под ръководството на партията и ОФ се сформират отряди от доброволци, които активно подпомогнати от партизанският отряд “Георги Бенковски” и с решителната намеса на части от ІІІ-ти Украински фронт прогонват немските нашественици.

Завършена е една трудна и славна страница за свобода и независимост на нашия народ. В тази жестока борба Кулската партийна организация и РМС дадоха свидни жертви. Убити без съд и присъда са Васил Александров и Кирил Найденов. Своя дял за победата имат и членовете на РМС тогава: Велко Семков, Цанко Петков, Вътко Николов, Стойко Здравков, Цанко Кунчев, Борис Пункин, Недялко Генов, Стефан Лалов, Дото Боев, Мишо Цанов, Тодор Цанов, Райна Николова, Галина Костова, Начо Цанов, Йото Панчов и др. След  9-то септемврийската победа пред партийните и ремсови организации стоят за решаване важни и отговорни задачи. Започва изграждане на новия живот. На първо място се масовизират партийните и ремсови организации, а в селищата, където не е имало се основават. В края на 1944 год. в Кулска околия има организации в 23 от 28-те селища. Секретар на ОК на БКП става Тома Паздерски и членове: Цано Стойков, Васил Живков, Тодор Петков Лилков, Иван Иванов Тодоров, Начо Иванов Грозденски и Ангел Гогов Живков. Бързо нараства и градската ремсова организация със секретар: Велко Семков и членове: Върбан Начев, Цветко Лилов, Цанко Кунчев, Борис Пункин, Ева Казанджиева, Камена Здравкова и Стойко Здравков.

Предстоят трудни и отговорни задачи пред партията и народната власт. През 1946 год. се сформират бригади с участието на работници и занаятчии, лекари и други служащи, които посещават селата, поправят селскостопански инвентар, извършват занаятчийски услуги, преглеждат болни, изнасят беседи по важни политически и стопански въпроси, изпълняват литературно-музикални програми. В края на 1946 год. в Кулска околия вече има 4 ТКЗС-та от общо 9 за Видинския край. Под ръководството на партийната организация настъпват съществени изменения в структурата на икономиката. Построяват се язовирите “Кула” и “Полетковци”, ЗТКИ “Гено Цанов”, П.П.”Кирил Найденов”, ф-ка “Мишо Мишев”, цех към завод “Вида”, завод “Катюша”. Населението получи много социални придобивки: нова сграда на Районна станция на съобщенията с АТЦ, ДЗИ, ДСК, градска баня, районна болница, нова читалищна сграда, универсален магазин и др. Големи са придобивките, които трудящите се от Кула получиха под ръководството на партийната организация във всички области на живота. В този период на съзидателен труд партийната организация работеше под ръководството на секретарите на Околийския комитет на БКП. От 1946-1958 г. секретари на ОК бяха: Тома Паздерски, Стоян Гърков, Велко Семков, Петко Стаменов, Цано Муйков. От 1958-1983г. първи секретари са: Цанко Петков, Вълчко Ганчев, Иван Данчев Гергов. От 1983-1988г. І-ви секретар на Общинския комитет на партията, а сега кмет на Кулска община -д-р Марко Петров и от 1989-1990 – Иван Богданов.

На 10 ноември 1989 година настъпиха коренни промени в политическия и икономическия живот в страната ни. България тръгна по нов път на развитие – по пътя на демокрацията. Това даде своето отражение и върху живота на партийната организация. Партията  бе преименувана от БКП в БСП. Пред нея вече стояха за решаване не по-малки и отговорни задачи. След големите и трайни успехи, които трудещите се от гр.Кула и общината бяха постигнали под ръководството на партийната организация във всички области на живота сега ръководството на партията и нейните членове трябваше да се противопоставят срещу разрушителното действие на СДС. Първата грижа на Общинският съвет на БСП бе да запази ОПО в града и селата на общината. Да ги активизира за решаване на конкретните проблеми на хората, да разяснява политиката на БСП пред населението, да достигне до всеки един човек, за да знае, че няма невъзможни цели за тоз, който е решил да възкръсне от разрухата. Доколко силно е влиянието на кулската партийна организация сред населението, показват резултатите от проведените през този период парламентарни, президентски,  местни избори и изборите за Европейски парламент.